ЗА НАС

Като любители и ценители на българската природа, реставрирахме тази стара къща в сърцето на Родопа планина и я нарекохме „Къщата с чешмата”.

Добре дошли!

За Триградското ждрело и пещерата „Дяволското гърло”

Триградското ждрело е пролом, който се започва на 1,5 км северно от село Триград. Общата му дължина е близо 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело. Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата „Дяволското гърло” и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 - 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, а в най-тясната си част се приближават до 20 - 30 м.

За информация: Триградското ждрело е един от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, печата се намира в хижа „Триградски скали“.

Пещерата дължи името си на скалите около естествения и вход, които му придават формата на зинала паст. Друга причина за името и се дължи на факта, че нищо внесено от реката в пещерата не се появява навън, въпреки че водата да продължава своя естествен път. „Дяволското гърло” е пропастна пещера, която е формирана в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в най-тясната част на Триградското ждрело. През изкуствено прокопания тунел с дължина 150 метра се достига до основата на водното течение. Основната и част е заета от голяма зала – Бучащата зала, наречена така поради грохота от падащата вода. В тази зала се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров с височина 42 метра. Бучащата зала е огромна, дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра, в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". Това е втората по големина зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера. От дъното на залата многобройни стъпала извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземната река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността след пещера. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонен парапет. Дължината на пещерата е 1 км, като маршрута за туристи е 350 м. Температурата в пещерата целогодишно е около + 8°C.

При проучване на пещерата през 1970 г. са загинали двама млади леководолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев.

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп.

Дяволското гърло” дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях разказва, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си - Евридика. Друга запазила се легенда гласи, че тук траки са хвърляли вождове си, за да останат безсмъртни. Древните хора със страхопочитание са вярвали, че тук е входът на другия свят, пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят, древните принасяли в жертва най-красивите и лични девойки, за омилостивяване на боговете.

За информация: Пещерата „Дяволското гърло” е един от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, печата се намира на входа на пещерата.

made by t.d.kostov@gmail.com